Победа в битката за оптимално съотношение между цена и ефективност при неутрализирането на цели

Конфликтът ясно показва не само мащаба на заплахата, но и необходимостта от ефективни и икономически устойчиви средства за противодействие. В основата си това е икономическо съревнование: държавите от НАТО не могат да си позволят да противодействат на евтини дронове основно чрез скъпи ракети или сложни оръжейни системи. Решаващият фактор не е единствено технологичната ефективност, а способността да се поддържа благоприятно съотношение между разходите за неутрализиране на целта и нейната стойност особено при операции с голям мащаб.

Наземните системи за противовъздушна отбрана (GBAD) се състоят от три централни компонента: 

• сензори – „очите“ на системата; 
• командно-контролен център (C2) –  нейният „мозък“; и 
• средства за поразяване – инструментите за неутрализиране на заплахите. 

Съвременните сензори, като например водещата в света радарна система Giraffe 1X на шведската отбранителна компания Saab, вече позволяват прецизно откриване и класифициране дори на изключително малки по размер цели. В зависимост от вида на целта, разстоянието и условията на околната среда, радарът може да открива цели с помощта на радарна триангулация с размер по-малък от 0,01 квадратни метра. Наред с това обаче все по-чувствителните сензори генерират огромни обеми информация, които трябва да бъдат анализирани в реално време.

Съвременните C2 системи за командване и управление, подпомагани от непрекъснато нарастващата изчислителна мощ и все по-широкото приложение на изкуствения интелект, обработват тези данни за части от секундата. В условията на днешната бойна среда, наситена с дронове, ефективните системи за борба с безпилотните летателни апарати (C-UAS) вече зависят не толкова от една централизирана система за управление, колкото от устойчива, взаимосвързана мрежова екосистема.

Този мрежово ориентиран подход обединява сензори, средства за поразяване, системи за радиоелектронна борба и взаимодействие между човека и машината, като същевременно осигурява бърза обратна връзка от бойното поле. Мрежата трябва да запазва своята функционалност дори при частично нарушаване на работата ѝ, да позволява бързото интегриране на нови сензори и средства за поразяване и да поддържа децентрализирано изпълнение на задачите. Предимство ще има страната, която успее по-бързо да открива, класифицира, приоритизира и поразява целите, като същевременно поддържа благоприятно съотношение между разходите и постигнатия ефект. Именно тази цялостна ситуационна осведоменост позволява вземането на бързи решения и избора на най-подходящото средство за неутрализиране на всяка конкретна заплаха.

„Soft kill“ или „hard kill“ – икономиката на ефективната противодронна отбрана

Изборът между soft kill (недеструктивно/електронно неутрализиране) и hard kill (физическо унищожаване) е преди всичко въпрос на икономическа ефективност. Когато е възможно, следва да се прилагат средства за радиоелектронно въздействие; когато обстановката го налага – оръжейни системи и мобилни огневи подразделения; срещу масирани атаки – нискобюджетни дронове-прехващачи; а високотехнологичните ракети да бъдат запазени за най-сложните и високоприоритетни въздушни цели. Именно изборът на най-подходящото средство за въздействие срещу конкретната заплаха при оптимално съотношение между цена и ефективност определя дали една архитектура за противодействие на безпилотни летателни апарати (C-UAS) може да бъде устойчива при широкомащабно използване. Този принцип е еднакво валиден както при защитата на критична гражданска инфраструктура в мирно време, така и при осигуряването на защитата на подразделенията на бойното поле срещу рояци от дронове, независимо дали системите са изградени на базата на военно сертифицирани (MOTS) или комерсиално достъпни (COTS) технологии.

Опитът от войната в Украйна показва, че противодействието на безпилотните летателни системи (C-UAS) все повече се превръща във война на изтощение, в която икономическите фактори са не по-малко важни от технологичните. Докато един дрон може да струва едва няколкостотин евро, съвременните системи за противовъздушна отбрана струват милиони и често изискват продължителен производствен цикъл.

В отговор на това предизвикателство Saab разработва Nimbrix – нискостойностна ракета тип „изстреляй и забрави“(fire-and-forget), създадена специално за борба с безпилотни летателни апарати. С обсег на действие от 2 до 4 километра ракетата използва активна система за самонасочване и бойна глава с въздушен взрив, способна да неутрализира рояци от дронове. Системата е проектирана както за самостоятелно използване, така и за интегриране в многослойни архитектури за противовъздушна отбрана.

Nimbrix е евтина ракета от типа „изстреляй и забрави“, предназначена за среда на заплахи, която все повече се определя от разпространението на безпилотни летателни апарати (UAS).

Иновации с темпото на бойното поле – уроците от Украйна

Развитието на средствата за водене на бойни действия с дронове се осъществява с безпрецедентна скорост, а случващото се в Украйна показва, че традиционният цикъл на разработване и внедряване на нови способности вече не е достатъчен. Обратната връзка от фронта, използването на граждански технологии, участието на високотехнологични стартиращи компании и ускореното прототипиране съкращават процеса на разработване до седмици, а понякога и до дни. В същото време тактиките за използване на ударни дронове и способностите за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) се променят драстично  на всеки три до четири месеца. 

За НАТО това представлява сериозно предизвикателство: традиционните процедури и обществени поръчки за придобиване на нови отбранителни способности трудно могат да поддържат темпото при среда, в която както дроновете, така и системите за противодействие срещу тях се усъвършенстват непрекъснато. Поради това, способностите за борба с безпилотните летателни апарати (C-UAS) следва да се разглежда като динамична, постоянно развиваща се система, основана на непрекъсната интеграция, изпитвания, внедряване и модернизация, а не като статична програма с предварително определено начало и край.

За да отговори на тази динамика, Saab разчита на непрекъснат цикъл на оперативната обратна връзка от крайните ползватели, разположените на терен системи, инженерните екипи и индустриалните партньори. Изводите от учения, реална експлоатация и бойни действия, при които се използват решенията на Saab, се анализира и в кратки срокове се внедрява в развитието на системите, актуализациите на софтуера, интеграцията на нови технологии и адаптирането на тактиките. Способността този цикъл между бойния опит и индустриалната реакция да бъде максимално съкратен се превръща в съществено конкурентно предимство, съизмеримо със самите технологични решения.

Показателен пример за този подход е концепцията Loke, разработена съвместно от Военновъздушните сили на Швеция, Шведската агенция за отбранителни материали (FMV), Saab и други индустриални партньори. Само за 84 дни е разработено, изпитано и въведено в експлоатация мобилно и адаптивно решение за противодействие на безпилотни летателни апарати, предназначено за непосредствена защита на бойни формирования.

Модулната система обхваща целия цикъл по откриване, проследяване и поразяване на целите. Тя съчетава доказания радар Giraffe 1X с лека система за командване и управление (C2), базирана на концепцията за противовъздушна отбрана с малък обсег (SHORAD). Средствата за поразяване включват малокалибрено автоматично оръдие, интегрирано в дистанционно управляема оръжейна станция Trackfire. Решението може да бъде интегрирано както върху сухопътни платформи, така и на военноморски съдове, включително Combat Boat 90 на Saab, и вече е доказало ефективността си при реална мисия на НАТО във военновъздушната база Малборк, Полша, в периода април – септември 2025 г.

Вместо да следва традиционните многогодишни цикли за разработване на нови системи, концепцията използва вече доказани решения, които бързо се адаптират и надграждат с нови функции и технологии. Това е естествен резултат от ролята на Saab като системен интегратор, а не само като производител на отделни платформи. Компанията използва отворена, технологично независима архитектура, при която водещ принцип е интеграцията на наличните способности, а не разработването на изцяло нови решения. Резултатът е мащабируема и гъвкава система, способна да се адаптира към непрекъснато променящите се заплахи. Концепцията Loke запазва пълната си оперативна ефективност и по време на движение, като осигурява непрекъсната защита при маневриране и прегрупиране на силите.

Не съществува универсално решение 

Saab е утвърден лидер при производителите на ефекторите (средствата) за физическо унищожаване на големи безпилотни летателни апарати и други въздушни цели, включително самолети и вертолети. Сред тези решения е противовъздушната ракетна система RBS 70 NG, която използва лазерно насочване с участие на оператор (man-in-the-loop), което я прави практически неуязвима на радиоелектронно заглушаване. Като елемент от по-широката концепция „система от системи“ (System of Systems), RBS 70 NG обединява в една платформа възможности за наблюдение и ракетно поразяване, като позволява интегрираната работа на различни средства за въздействие в рамките на единна архитектура за противовъздушна отбрана. Благодарение на мобилната си конфигурация и възможността за дистанционно управление на огневия модул, системата е ключов елемент на мобилната противовъздушна отбрана с малък обсег (MSHORAD). Това осигурява на въоръжените сили съществено тактическо предимство чрез бързо развръщане, висока мобилност и гъвкаво позициониране.

Успоредно с това все по-голямо значение придобиват ефекторите (средствата) за недеструктивно/електронно неутрализиране – системи за радиоелектронно заглушаване, специализирани мрежи за прихващане и т.нар. „дронове ловци“(т.е. дронове, които се сблъскват с други дронове). Съвместно със стартиращи компании и индустриални партньори Saab продължава да разработва нови технологии за противодействие както на настоящите, така и на бъдещите заплахи. Практиката обаче показва, че не съществува универсално решение, способно самостоятелно да отговори на всички предизвикателства.

Съвременната противодронна отбрана изисква изграждането на многослойни системи, съчетаващи различни технологии и средства, адаптирани към конкретната оперативна среда и характера на заплахите. Още при тяхното проектиране следва да бъде заложен принципът за оптимално съотношение между способности, разходи и вид на заплахата – правилното средство срещу правилната цел на оправдана цена. В този контекст задълбочаването на сътрудничеството между съюзниците в НАТО придобива все по-голямо значение, въпреки че националните приоритети в областта на сигурността продължават да определят отбранителните политики на отделните държави.

Основният извод от войната в Украйна е категоричен: противодействието на безпилотните летателни апарати вече не е само технологично предизвикателство. То представлява надпревара в способността за изграждане на ефективни мрежови архитектури, рационално управление на ресурсите и бърза институционална адаптация. Решаващият фактор вече не е единствено технологията, а скоростта – скоростта на иновациите, интеграцията, оперативната съвместимост, подготовката на личния състав и адаптирането на тактиките. Макар да не съществува универсално решение за противодействие на дроновете, необходимостта от бързо внедряване на ефективни, устойчиви и мащабируеми способности за борба с безпилотните летателни апарати C-UAS никога не е била по-належаща.

Иновативен и доверен партньор

aab обслужва глобалния пазар с водещи световни продукти, услуги и решения в областта на отбраната и гражданската сигурност. Компанията има служители и оперира на всеки континент.

Прочетете повече